close
Направо към съдържанието

Lexus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Lexus
Lexus
BERJAYA
BERJAYA
ТипПодразделение/Търговска марка
Индустрияавтомобилна индустрия
Основаване1989 г.;
преди 36 години (1989)[1]
ОснователЕйджи Тойода
СедалищеТойота, Айчи
BERJAYA Япония, Япония
Ключови личности
  • Такаши Ватанабе (президент)[2]
  • Дейвид Нордстром (вицепрезидент, Азия и Тихоокеански регион)[3]
  • Спирос Фотинос (вицепрезидент, ЕС)[4]
  • Андрю Гилеланд (вицепрезидент, САЩ)[5]
Уебсайтwww.lexus.com
Lexus в Общомедия
BERJAYA
Шоурум на Lexus в Мюнхен

Lexus (レクサス рекусасу?) е автомобилна марка на японската Toyota Motor Corporation, която през есента на 1989 г. стъпва на пазара в САЩ,[6] а в началото на 1990 г. – в Европа.[7][8]

Под тази марка Toyota продава автомобили от премиум сегмента в целия свят. В рамките на компанията майка подготовката започва около 1983 г. още при Ейджи Тойода.[9][10] В Европа (към октомври 2025 г.) се произвеждат осем моделни серии[11] (ES, LS, LBX, NX, RX, RZ, UX и LM), които варират от компактен клас до луксозен клас. От 2006 г. луксозните автомобили, които дотогава се продават в Япония под марката Toyota, се предлагат и там под марката Lexus.[12] Извън марката Lexus обаче компанията майка продължава да предлага лимузина от по-висок клас в гамата си с модела Toyota Century.

Автомобилите Lexus се произвеждат в собствени заводи в японския град Тахара, а хибридните модели се произвеждат в завода Toyota Motor Kyushu в Кокура, квартал на Китакюшу.[13] Единствено контингентът от SUV модели RX330/350 за американския пазар се произвежда в канадския град Кеймбридж.[14]

Актуални модели

[редактиране | редактиране на кода]

При всички модели работният обем понякога се обозначава с трицифрено число в края на наименованието на модела. Така например IS 350 е оборудван с 3,5-литров двигател. При хибридните модели (допълнително обозначени с h в края) се посочва работният обем, който би бил необходим за съответната мощност при чисто бензинов двигател. Малкото на брой дизелови модели в гамата са обозначени с d в края.

Компактен клас

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus CT (2011 – 2022)

Lexus CT 200h с работен обем 1,8 литра е представен през 2010 г. на Автомобилния салон в Женева. Той разширява гамата от автомобили на Lexus в сегмента на компактните автомобили.[15] CT е представен в началото на 2011 г. едновременно в Европа, Япония и САЩ; през същата година той е най-успешният модел на Lexus в Германия.[16] През 2020 г. моделът CT е изтеглен от европейския пазар. Според данни на Toyota до края на септември 2020 г. там са продадени над 97 600 автомобила CT.[17]

Среден клас

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus IS 300h (от 2020)

Средният клас в САЩ е представен с два модела – HS и IS, докато в Европа се предлага само IS.

Представеното през 2020 г. четвърто поколение на Lexus IS към 2022 г. вече не се предлага в световен мащаб, включително и в Европа.[18]

На базата на IS от второ поколение е създадена и спортната версия IS-F с 5-литров двигател и кабриолет с два двигателя – IS 250C, а за Северна Америка също IS 350C. Също на базата на IS има и купе, наречено RC, което се предлага и в спортна версия RC-F. Този спортен модел има V8-атмосферен двигател, който развива 351 kW (477 к.с.).

Вторият модел от средния клас е Lexus HS, по-конкретно HS 250h с 2,4-литров двигател. Този модел, предлаган изключително като хибрид, се продава в Япония и като Toyota SAI.

Горен среден клас

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus ES 350 (от 2019)

Lexus GS, модел от горния среден клас, произвеждан до 2019 г., представлява четвърто поколение. В Северна Америка той се предлага в конфигурации GS 250, GS 350 и GS 450h (с 3,5-литров двигател). В Германия се предлагат моделите GS 250, GS 300h, GS 450h и GS F. Хибридната версия съставлява около 50 % от продажбите на GS в Северна Америка.

Lexus ES е представен в Европа през 2019 г. Там е наличен само модел ES 300h.

Висш клас

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus LS (от 2018)

От есента на 1989 г. Lexus LS е флагманът на Lexus и носител на иновации за нови автомобилни технологии в областта на задвижването, безопасността и комфорта. Настоящото поколение LS е първият лек автомобил в света с десетстепенна скоростна кутия.[19] Една от пионерските технологии за безопасност е усъвършенстваната система за безопасност при сблъсък, която позволява да се разпознават хора и други живи същества на пътя.

Моделите, предлагани от 2018 г. нататък, са LS 500 и LS 500h; извън Европа се предлага и LS 350. До 2018 г. в световен мащаб са продадени над 800 000 LS, от които 5 % в Европа.[20][21]

SUV

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus NX (от 2021)

Lexus предлага общо пет SUV модела. В Европа SUV моделите съставляват основната част от регистрациите през 2020 г.[22]

Lexus RX се предлага като RX 350 и RX 450h (с 3,5-литров двигател). Автомобилът е първият хибриден автомобил на марката. До края на 2022 г., когато излиза петото поколение, в света са продадени 3,5 милиона, а в Европа – 300 000 автомобила RX.[23]

От 2014 г. на пазара в Европа и САЩ се предлага моделът Lexus NX. Той се отличава с агресивните си линии и е първият компактен SUV на Lexus. В Европа той се превръща в най-продавания модел на Lexus.[24]

Освен това съществува и малко по-големият Lexus GX. Автомобилът е базиран на по-малкия от двата Toyota Land Cruiser. Освен това се предлага и Lexus LX. Той е базиран на по-големия Land Cruiser.

Lexus UX е компактен кросоувър, който се появява на пазара през пролетта на 2019 г. и се предлага като UX 200t, UX 250h и UX 300e.

Изцяло електрическият Lexus RZ, базиран на Toyota bZ4X, е представен за първи път през декември 2021 г.[25]

На базата на Toyota Yaris Cross Lexus представя през юни 2023 г. Lexus LBX.[26] Подобен на Toyota Grand Highlander е Lexus TX, който дебютира през същия месец.[27]

Спортни автомобили

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Кабриолетът Lexus LC (от 2020)

Спортният автомобил Lexus SC се появява за първи път през 1991 г.[1] и се предлага като кабриолет с отварящ се покрив SC 430 от лятото на 2001 г. до края на 2010 г. От края на 2010 г. до края на 2012 г. се предлага и спортният автомобил Lexus LFA, ограничен до 500 бройки. Спортното купе RC-F е представено през 2014 г.[28]

Lexus LC се произвежда като купе от 2018 г. и като кабриолет от 2020 г.

Ван

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus LM (от 2023)

На Автомобилното изложение в Шанхай през април 2019 г. е представен Lexus LM – първият ван на производителя. Автомобилът е базиран на третото поколение на Toyota Alphard.[29] Второто поколение дебютира четири години по-късно.[30]

Техника и дизайн

[редактиране | редактиране на кода]

Хибридни задвижвания

[редактиране | редактиране на кода]

Lexus е първият производител в премиум сегмента, който предлага модели с хибридно задвижване. Тенденцията към по-икономични и с по-ниски емисии автомобили в премиум сегмента е поставена от Lexus през 2005 г. с представянето на хибридния модел RX 400h. На следващата година хибридната система Lexus Hybrid Drive е предложена и в GS 450h. През 2007 г. последва LS 600h.[31] Lexus Hybrid Drive е система, известна като пълна хибридна система, която може да се задвижва чрез комбинация от бензинов и електрически двигател, но и само от един от тези двигатели. Това отличава системата от така наречените меки хибриди, при които електрическият двигател служи само за подпомагане на движението. От 2009 г. този модел се предлага само в Япония и САЩ под името HS 250h.

На Международното автомобилно изложение (IAA) във Франкфурт през септември 2009 г. Lexus представя пълния хибриден прототип LF-Ch concept – възможен първи компактен модел от премиум клас на марката.[32] Серийната версия се нарича CT 200h и е петият хибриден модел на Lexus.

През лятото на 2019 г. делът на хибридите в Lexus в Европа е 62%, а в Западна Европа – 99%.[33]

Дизайн

[редактиране | редактиране на кода]
BERJAYA
Lexus LFA, 2010 – 2012, показва дизайна L-Finesse[34]

Приблизително от 2005 г.[34][35] съществува дизайн езикът L-Finesse,[36][37] където L според Lexus означава Leading-edge (водещ).[38] През 2012 г. е въведена т.нар. решетка Diabolo.[39] Тя е модифицирана при RX 2022,[40] а при сравнително малкия модел LBX, представен през юни 2023 г., тя е проектирана по-тясна.[41]

Продажби в световен мащаб

[редактиране | редактиране на кода]

Продажбите в САЩ през 2014 г. съставляват около 53 % от всички продажби,[15] а през 2019 и 2020 г. те са около 38 % (вж. таблицата); пазарният дял там е около 1,9 % от 2006 г. насам.[42] През 2020 г. в САЩ са продадени малко повече Lexus, отколкото Mercedes.[43]

Според данни на Toyota през 2020 г. (до октомври) в Европа са продадени един милион автомобила Lexus.[44] През 2019 г. Lexus е продал десет милиона автомобила в целия свят.[45]

Регион 1991[12] 2000 2004 2014[15] 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Япония–––46 750ок. 51 000[46]
Европа20 154[35]52 590ок. 75 000[47]над 72 000[46]
Северна Америка (USA)[42]ок. 71 000206 037287 927309 701344 601331228305 229298 302298 114275 040ок. 332 000[46]282 472[48]
Китай–75 960227 000[46]
Общо584 000652 451[49]677 615[49]637 899[49]701 078[49]765 330[49][10]718 715[49]760 012[46]625 356[49]824 258[50]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 S. Kilimann / S. Grundhoff. Wenn Image alles ist // sueddeutsche.de. 21 април 2010.
  2. ↑ TMC Announces Changes to Executive Structure, Senior Professional/Senior Management Employees // Toyota Motor Corporation, 13 февруари 2023. Архивиран от оригинала на 14 август 2023. Посетен на 14 август 2023.
  3. ↑ Lexus Design Award 2022 // Bloomberg.com. 30 September 2021. Архивиран от оригинала на 5 януари 2022. Посетен на 5 януари 2022.
  4. ↑ Gibbs, Nick. Lexus teases RZ electric crossover // Automotive News. 2 декември 2021. Архивиран от оригинала на 5 януари 2022. Посетен на 5 януари 2022.
  5. ↑ Finlay, Steve. Toyota, Lexus End Tough Sales Year on High Notes // Wards Auto. 5 януари 2021. Архивиран от оригинала на 5 януари 2021. Посетен на 5 януари 2022.
  6. ↑ S.C. Gwynne/Detroit. New Kid on The Dock // content.time.com. 17 септември 1990. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2022. Посетен на 3 февруари 2026. (на английски)
  7. ↑ Lexus LS 400 – die zuverlässige Auto-Liebe eines Lebens // 25 август 2017.
  8. ↑ ntv.de, hpr/sp-x. Die etwas andere Premium-Marke // n-tv.de. 3 май 2015.
  9. ↑ SPS. Krieg den Sternen: Tradition: 30 Jahre Lexus und Infiniti, Historie // welt.de. 7 януари 2019.
  10. 1 2 Christian Domke Seidel. Der Aufstieg von Lexus // heise.de. 31 март 2021.
  11. ↑ Lexus Deutschland // lexus.de.
  12. 1 2 Sabine_St. Lexus: Vom LS 400 bis zum RC F // motor-talk.de. 17 декември 2014.
  13. ↑ Automobil-Produktion.de: Lexus: vom Hochleistungssportler bis zum Vollhybrid // Архивиран от оригинала на 3 юни 2015. Посетен на 3 февруари 2026.
  14. ↑ Jens Stratmann. Lexus LS 460 + TMG = TMG Sports 650! // rad-ab.com. 29 ноември 2012.
  15. 1 2 3 Boris Schmidt. 25 Jahre in der Nische // FAZ.net. 20 май 2015.
  16. ↑ Jana Bronsch. Lexus CT 200h F-Sport im Fahrbericht: Surrt in der Stadt, heult auf der Autobahn // auto-motor-und-sport.de. 16 април 2012. Архивиран от оригинала на 25 юни 2025. Посетен на 3 февруари 2026.
  17. ↑ Eine Million Lexus in Europa verkauft // toyota-media.de. 27 октомври 2020.
  18. ↑ Uli Baumann. Lexus IS (2020): Mittelklasse-Limousine frisch gemacht // auto-motor-und-sport.de. 16 юни 2020.
  19. ↑ Ute Kernbach: Lexus LS 500h: Luxus-Oberklasse. In: Motorwelt-Archiv, 13. декември 2017. KÜS newsroom. Auf Newsroom.Kues.de, abgerufen am 18. януари 2021.
  20. ↑ Tom Grünweg. Lexus LS 500h im Test: In der Ruhe liegt die Kraft // Der Spiegel. 3 януари 2018.
  21. ↑ Thomas Geiger. Neuer Lexus LS 500h (2017): Erste Testfahrt // autozeitung.de. 11 декември 2017. Архивиран от оригинала на 24 май 2025. Посетен на 3 февруари 2026.
  22. ↑ Uli Baumann. Lexus dünnt Europa-Angebot aus: CT und RC fallen weg // auto-motor-und-sport.de. 20 октомври 2020.
  23. ↑ Torsten Seibt. Lexus RX 5. Generation (2023) : Mit drei Hybrid-Optionen ab 68.650 Euro // auto-motor-und-sport.de. 14 октомври 2022.
  24. ↑ Gregor Hebermehl. Lexus NX 450h+ (2021): Unterwegs im fast perfekten Plug-in-Hybrid // auto-motor-und-sport.de. 7 октомври 2021.
  25. ↑ Uli Baumann. Lexus RZ 450e: Elektro-SUV auf Toyota-Plattform // auto-motor-und-sport.de. 15 декември 2021.
  26. ↑ Sebastian Friemel. Mit dem LBX bringt Lexus ein neues мини-SUV ins Premiumsegment // autobild.de. 5 юни 2023.
  27. ↑ Anthony Alaniz. 2024 Lexus TX Debuts With Three Rows, Three Powertrains, And Up To 406 HP // motor1.com. 9 юни 2023. (на английски)
  28. ↑ DER NEUE RC F LUXUS-SPORT-COUPÉ
  29. ↑ Uli Baumann. Lexus LM minivan: Van auch mit Hybridantrieb // auto-motor-und-sport.de. 9 април 2019.
  30. ↑ Uli Baumann. Lexus LM MPV: Luxus-Van kommt nach Europa // auto-motor-und-sport.de. 18 април 2023.
  31. ↑ Burress, Timothy A. et al. Evaluation of the 2008 Lexus LS 600H hybrid synergy drive system. No. ORNL/TM-2008/185. Oak Ridge National Laboratory (ORNL), Oak Ridge, TN, 2009.
  32. ↑ Grüne Autos vom 1. септември 2009, Lexus präsentiert auf der IAA die Hybrid-Studie Lexus LF-Ch und den GS 450h
  33. ↑ Toyota продава с 18% повече хибриди в Европа // ecomento.de. 12 юли 2019.
  34. 1 2 Lexus: 25 Jahre jung // motorsport-total.com. 23 януари 2014.
  35. 1 2 Thomas Imhof. Nur noch die Motoren flüstern bei Lexus // welt.de. 1 октомври 2005.
  36. ↑ Lexus: 25 Jahre jung // motorsport-total.com. 23 януари 2014.
  37. ↑ jfl. Neuer Lexus NX feiert Weltpremiere // motormobiles.de. 12 юни 2021.
  38. ↑ Automobile Eleganz künstlerisch interpretiert // toyota-media.de. 20 февруари 2008.
  39. ↑ Neuausrichtung mit Diabolo-Design: Lexus kämpft um moderneres Image // handelsblatt.com. 11 юни 2012. Архивиран от оригинала на 15 август 2025. Посетен на 3 февруари 2026.
  40. ↑ Torsten Seibt. Lexus RX 5. Generation (2023) : Mit drei Hybrid-Optionen ab 68.650 Euro // auto-motor-und-sport.de. 14 октомври 2022.
  41. ↑ Markus Schönfeld. Erster Check: Lexus LBX : Kleiner Lexus, große Ziele // auto-motor-und-sport.de. 5 юни 2023.
  42. 1 2 Bart Demandt. Lexus U.S Sales Figures // carsalesbase.com. 26 март 2020. Архивиран от оригинала на 6 февруари 2020. Посетен на 3 февруари 2026. (на английски)
  43. ↑ SP-X. Luxusautobauer in den USA : BMW vor Lexus und Mercedes // Focus Online. 1 февруари 2021.[неработеща препратка]
  44. ↑ Eine Million Lexus in Europa verkauft // toyota-media.de. 27 октомври 2020.
  45. ↑ 30 years of Lexus: how Japan took on the world and won // motoringresearch.com. 3 юли 2019. (на английски)
  46. 1 2 3 4 5 Lexus mit neuem Rekord – mehr als 760.000 Fahrzeuge weltweit im Jahr 2021 verkauft. // motomovie.de. 2022-02.
  47. ↑ Michael Specht. Wenn’s mal keine S-Klasse sein soll // welt.de. 28 март 2018.
  48. ↑ Lexus - Absatzmenge in den USA 2023 // de.statista.com. 2 януари 2024.
  49. 1 2 3 4 5 6 7 Lexus - Absatz weltweit // de.statista.com.
  50. ↑ Manuel Lehbrink. Toyota verkaufte 2023 rund 2 Millionen Fahrzeuge mehr als VW // de.motor1.com. 30 януари 2024.
BERJAYA BERJAYA Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lexus в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Lexus&oldid=12936703“.